1 А в ония дни, когато детето Самуил слугуваше Господу пред Илия, слово от Господа беше рядкост, и нямаше явно видение.
2 И в онова време, когато Илий лежеше на мястото си, (а очите му бяха почнали да ослабват та не можеше да вижда),
3 и Божият светилник не беше още изгаснал в Господния храм, гдето беше Божият ковчег, и Самуил си беше легнал,
4 Господ повика Самуила; и той рече: Ето ме.
5 И завтече се при Илия та рече: Ето ме, защо ме повика. А той рече: Не съм те повикал; върни се та си легни. И той отиде и си легна.
6 А Господ извика още втори път: Самуиле! И Самуил стана та отиде при Илия и рече: Ето ме, защо ме повика? А той отговори: Не съм те викал, чадо мое; върни се та си легни.
7 Самуил не познаваше още Господа; и слово от Господа не беше му се откривало.
8 И Господ повика Самуила още трети път. И той стана та отиде при Илия и рече: Ето ме, защото ме повика. Тогава Илия разбра, че Господ е повикал детето.
9 Затова, Илий каза на Самуила: Иди та си легни; и ако те повика, кажи: Говори, Господи, защото слугата Ти слуша. И тъй, Самуил отиде та си легна на мястото си.
10 И Господ дойде та застана и извика както по-напред: Самуиле! Самуиле! Тогава Самуил каза: Говори, защото слугата Ти слуша.
11 Тогава Господ каза на Самуила: Ето, Аз ще извърша в Израиля едно такова дело, щото на всеки, който го чуе, ще му писнат двете уши.
12 В оня ден ще извърша против Илия всичко, що говорих за дома му; ще почна и ще свърша.
13 Защото му известих, че ще съдя дома му до века поради беззаконието което той знае; понеже синовете му навлякоха проклетия на себе си, а той не ги възпря.
14 За това се заклех за Илиевия дом, че беззаконието на Илиевия дом няма да се очисти до века с жертва, нито с принос.
15 И Самуил лежа до утринта; после отвори вратата на Господния дом. Но Самуил се боеше да каже видението на Илия.
16 А Илия повика Самуила, казвайки: Самуиле! чадо мое! А той рече: Ето ме.
17 И каза: Какво слово ти говори Господ? не крий го, моля, от мене. Така да ти направи Бог, да! и повече да притури, ако скриеш от мене някоя от всичките думи, които ти е говорил.
18 Тогава Самуил му каза всичко, и не скри нищо от него. И рече Илий: Господ е; нека стори каквото Му е угодно.
19 И Самуил растеше; и Господ бе с него, и не оставаше да падне на земята ни една от неговите думи.
20 И целият Израил, от Дан до Вир-савее, позна, че Самуил беше потвърден {Или: верен.} за Господен пророк,
21 И Господ пак се явяваше в Сило; защото Господ се откриваше на Самуила в Сило чрез словеса от Господа. И Самуиловите думи се разнасяха {Или: се изпълняваха.} по целия Израил.
